Стилове в интериорния дизайн

Интериорният дизайн се развива заедно с начина, по който живеем. Архитектурата, технологиите, материалите и представите ни за комфорт непрекъснато се променят, а с тях се развиват и стиловете в интериора.

Днес границите между отделните направления са все по-гъвкави. Един интериор може да съчетава класическа архитектура със съвременни мебели, естествени материали с луксозни детайли или минималистична среда с произведения на изкуството.

Стилът в интериорния дизайн не е просто визуално предпочитание. Той определя характера на пространството, неговата атмосфера, цветовата и материалната палитра, формите, осветлението и начина, по който човек се чувства в своя дом.

От класицизма до съвременния интериор: как историята създава новите стилове

От класическия стил до съвременния интериор – историята, която създава модерния дизайн.
Съвременният интериорен дизайн не се появява внезапно. Той е резултат от векове развитие, в което архитектурата постепенно преминава от античния идеал за ред и пропорция, през пищността на барока и рококо, индустриалната революция, историзма и Art Nouveau, до принципите на модернизма.

Днес стилове като Modern Classic, Contemporary Classic, Modern Heritage, Sophisticated, Quiet Luxury, Organic Luxury, Modern Art Deco и Curated Interior използват елементи от тази история, но ги адаптират към съвременния начин на живот.
Историческите стилове не изчезват. Те се преосмислят.

Традиционните стилове продължават да бъдат основа на интериорния дизайн. Те се променят и интерпретират по нов начин, но запазват своите характерни принципи, форми и естетика.

Класически стил в интериорния дизайн

Класическият интериор се основава на симетрия, пропорции, традиционни архитектурни елементи и непреходна елегантност. Буазерии, декоративни профили, корнизи, камини, естествено дърво, мрамор и класически мебели създават характерна атмосфера. Класическият стил е подходящ за интериори, в които се търси усещане за времева устойчивост, представителност и изисканост.

Класическият стил в интериора и неговите исторически корени

Когато говорим за класически стил в интериорния дизайн, често използваме понятието като общо определение за интериори, вдъхновени от историческата европейска архитектура и декоративното изкуство. Класицизмът, от друга страна, е конкретно историческо художествено и архитектурно направление.

Това разграничение е важно, защото днешният „класически интериор“ може да съдържа елементи от различни исторически периоди – класицизъм, барок, рококо, неокласицизъм и по-късни интерпретации.

Барок – драматичност, движение и разкош

Барокът се появява в края на XVI век в Италия и се развива особено силно през XVII век, преди постепенно да бъде заменен от рококо и неокласичките тенденции.

Ако класицизмът търси ред и сдържаност, барокът търси емоция, движение, театралност и впечатляващ разкош.

Бароковите интериори използват: богата орнаментика, позлата, мрамор, драматични контрасти, сложни извити форми, монументални мебели, богато декорирани тавани, големи огледала, пищни текстили,
скулптурни елементи.

Барокът превръща интериора в своеобразна сценография, в която архитектурата, мебелите, изкуството и светлината работят заедно.

Как барокът присъства днес в интериорния дизайн?

В съвременния интериор рядко се копира буквално бароковият стил. Вместо това негови характеристики се използват като акцент – например мрамор, позлатен метал, драматично осветление, богати текстили, декоративни огледала или скулптурни мебели.

Така се появява съвременният Luxury Interior, а в определени случаи и Modern Art Deco.

Рококо – по-леката и интимна страна на барока

Рококото се развива във Франция в началото на XVIII век, особено по време на управлението на Луи XV. То произлиза от късния барок, но е значително по-леко, интимно и декоративно.

Вместо монументалността на барока рококото предпочита:асиметрични композиции, извити линии, пастелни цветове, декоративни черупковидни мотиви, цветя и растителни орнаменти, огледала, позлата, фини текстили,
елегантни и по-леки мебели.

Рококо интериорът е създаден за комфорт, интимност и удоволствие, а не за монументално представяне.

Влиянието на рококо днес в интериорния дизайн

Днес рококото в интериора се появява по-скоро като детайл, отколкото като цялостен стил. Извити мебели, декоративни огледала, фини метални елементи, скулптурни форми и по-мека декоративност могат да бъдат интегрирани в съвременен интериор.

Днес неговите извити форми, декоративни огледала и деликатни детайли могат да бъдат открити в Sophisticated, Eclectic и Curated Interior, където отделен исторически елемент може да бъде поставен в напълно съвременна среда.

Ампир – монументалният език на властта

Ампирът се развива в началото на XIX век и е тясно свързан с епохата на Наполеон. Той продължава традицията на неокласицизма, но я прави по-монументална и представителна.

Характерни са лавровите венци, орлите, сфинксовете, лъвските лапи, военните символи, позлатата, махагонът и тежките текстили.

Днес това наследство може да бъде преосмислено чрез по-сдържани форми в Luxury, Sophisticated и Modern Classic интериори.

Victorian Style – богатството на еклектиката

Викторианският период във Великобритания създава интериори, в които се смесват готически, ренесансови, барокови, рококо и ориенталски влияния.

Затова викторианският интериор е един от историческите примери за еклектично мислене.

Днес този принцип се развива в Eclectic и Curated Interior, където различни епохи и предмети могат да бъдат комбинирани, но чрез съвременна композиционна логика.

Неокласически стил- От класицизъм към неокласицизъм

През втората половина на XVIII век се засилва интересът към археологическите открития и към директното изучаване на античната архитектура. Така се развива неокласицизмът.

Той връща още по-съзнателно: античните колони, фронтоните, строгата симетрия, геометричните композиции, лавровите мотиви,меандрите, медальоните, класическите пропорции.

Неокласиката съчетава класическа архитектурна основа със съвременна лекота. Декоративни стенни профили, буазерии, симетрични композиции и елегантни осветителни тела се комбинират със съвременни мебели и по-сдържана цветова палитра. Резултатът е представителен и луксозен интериор, който не изглежда старомоден.

Именно оттук идва една от най-преките връзки със съвременната неокласика и нейните по-модерни интерпретации.

Класицизъм – връщане към античността

Класицизмът се развива в Европа основно през XVII и XVIII век, като особено силно влияние има през XVIII век. Той се обръща към архитектурата и изкуството на Древна Гърция и Древен Рим и се противопоставя на прекомерната динамика и декоративност, характерни за барока.

В основата му стоят:симетрия, ясни пропорции, геометрична подреденост, колони и пиластри, фронтони, корнизи, антични орнаменти, сдържана декоративност, усещане за ред и хармония.

Класицистичният интериор не цели изобилие от декорация. Неговата красота се изгражда чрез пропорция, ритъм и архитектурна яснота. Точно тези принципи продължават да оказват огромно влияние върху съвременния интериорен дизайн.

Класицизмът е особено важен за съвременния Modern Classic и Contemporary Classic, където класическите пропорции и архитектурни детайли се съчетават със съвременни мебели и материали.

Индустриалната революция – когато машината променя дизайна

През втората половина на XVIII век във Великобритания започва Индустриалната революция, която през XIX век променя производството, градската среда, архитектурата и ежедневието.

Появяват се нови материали и технологии – чугун, стомана, индустриално стъкло, а по-късно железобетон и нови производствени процеси.

Фабрики, гари, складове, изложбени павилиони и нови градски пространства създават архитектура, която вече не може да бъде обяснена само чрез историческите стилове.

Но индустриализацията поставя и друг важен въпрос: Какво се случва с качеството и индивидуалността на предмета, когато той започне да се произвежда масово? Този въпрос ще се превърне в една от основните теми на дизайна през XIX и началото на XX век.

Историзъм или Романтизъм– Завръщане към миналото

Историзъм – завръщането към миналото

През XIX век се появява историзмът – направление, при което архитектурата и интериорът съзнателно се обръщат към различни исторически епохи.

Развиват се: Neogothic – неоготика, Neo-Renaissance – неоренесанс, Neo-Baroque – необарок, Neo-Rococo – неорококо

Това е период, в който миналото започва да се разглежда като своеобразна библиотека от стилове, от която архитектите могат да избират.

Историзмът е важен за съвременния дизайн, защото въвежда идеята, че миналото може да бъде източник на форми и идеи, а не просто определен период, който трябва да бъде копиран.

Именно тази идея има пряка връзка със съвременния Modern Heritage и с кураторския подход към интериора.

Arts & Crafts – реакцията срещу масовото производство

В края на XIX век движението Arts & Crafts реагира срещу индустриализацията и обезличаването на предметния дизайн.

На преден план се поставят: ръчната изработка, естествените материали,
дървото, текстилът, керамиката, традиционните техники, качеството на детайла.

Тук се появява идеята, че предметът трябва да носи следите на човешката ръка.

Това наследство е особено актуално днес в Organic Modern, Organic Luxury, Wabi-Sabi, Modern Heritage и Curated Interior.

Wiener Secession – Виена търси нов език

През 1897 г. във Виена се създава Wiener Secession, група художници и архитекти, които се противопоставят на консервативната академична система и търсят ново изкуство за новото време.

Сред свързаните с виенската модерна среда са Gustav Klimt, Josef Hoffmann, Joseph Maria Olbrich и Otto Wagner.

Виенският сецесион е част от по-широкото движение Art Nouveau, но постепенно развива по-геометричен, дисциплиниран и архитектурен език.

Особено важна е идеята за Gesamtkunstwerk – цялостно произведение на изкуството, при което архитектурата, мебелите, осветлението, графиката и декоративните предмети трябва да образуват единна композиция.

Това е изключително важна стъпка към съвременния интериорен дизайн.
Идеята, че интериорът не е просто „обзавеждане на помещение“, а цялостна система, ще бъде развита още по-силно през XX век.

Deutscher Werkbund – срещата между изкуството и индустрията

През 1907 г. в Мюнхен е основан Deutscher Werkbund – обединение на художници, архитекти, дизайнери и производители. Сред участниците са Peter Behrens, Josef Hoffmann, Richard Riemerschmid и други.

Тук настъпва решаваща промяна.Вместо да се противопоставя на индустриалното производство, Werkbund започва да търси начин изкуството и индустрията да работят заедно.

Целта е масово произвежданите предмети да бъдат добре проектирани, функционални и качествени.

Особено важен е Peter Behrens, който работи за AEG и създава една от ранните цялостни системи на корпоративния дизайн – от архитектурата до продуктите и графичната идентичност.

Deutscher Werkbund поставя основата на идеята за индустриален дизайн. Това е решаващ момент: машината вече не е враг на дизайна – тя може да се превърне в негов инструмент.

Art Nouveau – от историческия орнамент към новата форма

В края на XIX и началото на XX век Art Nouveau, познат у нас и като Сецесион, прави важна крачка напред.

За първи път от дълго време архитектурата и декоративното изкуство не се стремят основно да възпроизвеждат миналото, а търсят нов визуален език.

Органични линии, растителни мотиви, асиметрия, извити мебели, декоративно стъкло и ковано желязо изграждат новата естетика.

Art Nouveau поставя основата на идеята за цялостно произведение на изкуството, в което архитектурата, мебелите, осветлението и декоративните елементи са част от една обща концепция.

Виенският сецесион показва как този процес постепенно се движи от органичната декоративност към по-геометрична и рационална композиция.
Така се подготвя преходът към модернизма.

От Виена към модернизма

В началото на XX век се случва постепенно освобождаване от историческата декоративност.Архитекти като Otto Wagner, Adolf Loos, Josef Hoffmann и Peter Behrens участват по различни начини в този преход.

Особено важна е критиката на Adolf Loos към излишния орнамент. Постепенно се налага идеята, че формата трябва да бъде свързана с функцията, конструкцията и материала.

Така интериорът започва да се освобождава от необходимостта да изглежда като исторически стил.

Bauhaus – когато архитектурата, изкуството и индустрията се обединяват

През 1919 г. Walter Gropius основава Bauhaus във Ваймар, като обединява художествено образование и приложни изкуства. Школата съществува само 14 години – до 1933 г., но оказва огромно влияние върху архитектурата, дизайна и интериора на XX век.

Bauhaus не е просто „стил“. Това е метод на мислене и обучение, който се развива през различните периоди на школата.

Постепенно се засилва връзката между дизайна и индустрията. Работилниците започват да разработват модели, които могат да бъдат произведени индустриално.

Основните принципи са: функционалност,ясна геометрия, икономичност на формата, нови материали, индустриално производство, експериментиране,
връзка между изкуство, архитектура и технология.

Тук се появява фундаменталната промяна:
Дизайнът вече не трябва да украсява предмета – той трябва да организира неговата форма, функция и производство.

Това е един от основните корени на съвременния Modern, Minimalist и Contemporary Interior.

Модернизъм – новият език на XX век

Модернизмът не е един-единствен стил, а широк спектър от архитектурни и дизайнерски направления. Той се развива чрез различни движения и школи, сред които Bauhaus, International Style, функционализъм и Neue Sachlichkeit / New Objectivity.

Основните принципи постепенно се концентрират около:
функция → конструкция → материал → пространство → светлина

Историческата орнаментация отстъпва място на чистите линии, отворените пространства, големите прозорци, стоманата, стъклото и бетона.

Архитектурата вече не трябва да прилича на дворец, храм или историческа къща.Тя може да изглежда като архитектура на собственото си време.
През XX век модернизмът променя изцяло отношението към интериора. Архитектурата започва да се освобождава от историческата декоративност. Функцията, конструкцията, светлината и новите индустриални материали стават водещи.

Bauhaus и International Style въвеждат принципи, които продължават да определят съвременната архитектура: ясна функция → проста форма → качествен материал → минимална декоративност.

От тази линия се развиват голяма част от съвременните Modern, Contemporary и Minimalist интериори.

Art Deco – модерността с декоративен характер

Art Deco се развива през 20-те и 30-те години на XX век и заема особено място между традицията и модерността.

То приема модерните технологии и геометричната композиция, но не се отказва от лукса и декоративността.

Мрамор, месинг, хром, екзотични дървесини, лак, огледала, стъкло и кадифе се комбинират с: симетрия, геометрични мотиви, стилизирани форми,контрастни материали, изразителни детайли.

Art Deco показва, че модерността не е задължително равна на аскетизъм.
Това е една от причините днес да се появяват Modern Art Deco, Sophisticated и Contemporary Luxury.

От модернизма до съвременния интериор

След Втората световна война модернистичните идеи се разпространяват по целия свят. Развиват се различни направления – от функционализма и минимализма до постмодернизма и съвременния еклектизъм.

Постепенно се появява ново отношение към историята. Ако ранният модернизъм често се стреми да се освободи от миналото, съвременният дизайн вече може да избира свободно от цялата история на архитектурата.

Така днес можем да видим: класическа буазерия + съвременен диван, мрамор от класическата традиция + минималистична кухня, винтидж мебел + съвременно изкуство,  Art Deco геометрия + съвременни технологии, естествен камък + модерни органични форми

Това вече не е връщане към старите стилове. Това е нова интерпретация на тяхното наследство.

От индустриалната архитектура до Industrial Style

Индустриалната архитектура постепенно се превръща и в източник на вдъхновение за самия интериор.Старите фабрики, складове и работилници започват да се превръщат в жилища, студиа и обществени пространства. Така се оформя съвременният Industrial Style.

Неговият език включва: открита тухла, бетон,стомана и черен метал,
видими тръби и инсталации, големи индустриални прозорци, груби естествени повърхности, рециклирано или състарено дърво,
функционални мебели.

Така индустриализацията преминава през няколко етапа: Индустриална революция → индустриална архитектура → индустриален дизайн → Industrial Style.

Това е пример как исторически и технологичен процес постепенно се превръща в естетически стил.

Индустриализацията и съвременният интериор

Влиянието на индустриализацията не се ограничава до Industrial Style. Новите производствени технологии стоят в основата на голяма част от съвременния интериор.

Масовото производство прави достъпни нови мебели и материали, а технологичният напредък позволява създаването на все по-прецизни детайли, големи стъклени повърхности, композитни материали, осветителни системи и индивидуализирани мебели.

Така индустриалната епоха поставя основите на прехода: от декоративния исторически интериор → към функционалния съвременен дизайн.

А днес наблюдаваме нов обрат – съвременният дизайн отново търси ръчно изработени предмети, естествени материали, уникални текстури и индивидуалност. Това създава интересен кръг: занаят → индустриализация → масово производство → модернизъм → индивидуализация → ново завръщане към занаята.

Именно тук се срещат съвременни направления като Organic Modern, Organic Luxury, Modern Heritage, Wabi-Sabi и Curated Interior – те използват технологичните възможности на настоящето, но отново търсят автентичността на материала и човешката ръка.

От историческите стилове към съвременните направления

Историята на интериорния дизайн може да бъде разглеждана като непрекъснат процес на заемане, трансформиране и преосмисляне.

Можем условно да проследим няколко основни линии:

Класицизъм → Неокласицизъм → Modern Classic → Contemporary Classic

Барок → Рококо → Luxury → Sophisticated

Историзъм → Heritage → Modern Heritage

Индустриална революция → Industrial Architecture → Industrial Style

Arts & Crafts → естествени материали → Organic Modern → Organic Luxury

Art Nouveau → органични форми → съвременни Organic направления

Art Deco → Modern Art Deco → Contemporary Luxury

Модернизъм → Modern → Contemporary → Minimalism

А различните исторически влияния, събрани в една лична композиция, водят към:

Eclectic → Curated Interior

Какво разбираме днес когато говорим за интериорен дизайн в Модерeн стил

Модерн стил в интериора се основава на ясна геометрия, функционалност и визуална чистота. Характерни са изчистените линии, отворените пространства, добре организираните функционални зони и отсъствието на излишна декоративност.

Дърво, камък, стъкло, метал и бетон могат да бъдат комбинирани с неутрални цветове и съвременни мебели. Модерният интериор е подходящ за хора, които ценят функционалността, архитектурната яснота и елегантната простота.

Съвременен стил – Contemporary

Съвременният стил отразява настоящето и непрекъснато се развива. Той може да включва актуални мебели, нови материали, съвременни технологии и влияния от различни дизайнерски направления.

Чисти линии, спокойна цветова основа, разнообразни текстури и внимателно подбрани акценти създават интериор, който изглежда актуален, но не следва сляпо краткотрайните тенденции.

Минимализъм

Минимализмът се основава на принципа „по-малко, но по-добре“. Пространството се освобождава от всичко излишно, за да изпъкнат архитектурата, светлината, пропорциите и качеството на материалите.

Съвременният минимализъм все по-често използва топли дървесни тонове, камък, текстил и меки неутрални цветове, за да избегне усещането за студена и стерилна среда.

Еклектичен стил

Еклектичният интериор съчетава различни стилове, епохи, материали и цветове в една цялостна композиция. Класическа мебел може да бъде комбинирана със съвременен диван, винтидж осветително тяло и модерно произведение на изкуството.

Еклектизмът не означава хаотично смесване. Необходим е внимателен подбор и обща визуална логика, която да свърже различните елементи.

Нови тенденции и съвременни стилове в интериорния дизайн

Съвременният начин на живот създава нови потребности и ново отношение към дома. Наред с познатите стилове се появяват направления, които поставят акцент върху дискретния лукс, индивидуалността, естествените материали, комфорта и качеството на средата.

Sophisticated Style – Софистициран стил

Софистицираният интериор е изискан, елегантен и премерен.
Той не разчита на прекомерна декорация, а на качествени материали, красиви пропорции, прецизни детайли и внимателно подбрана цветова палитра.

Луксът тук е дискретен – изразява се чрез естествен камък, фина дървесина, качествени текстили, метални акценти и произведения на изкуството.

От Modern Classic до Quiet Luxury

Друга важна линия е развитието на съвременния лукс.
Класическата симетрия и пропорция се срещат с модернистичната сдържаност, а луксозните материали се превръщат в основен декоративен инструмент.Така се появяват направления като:

Modern Classic
Contemporary Classic
Sophisticated
Quiet Luxury
Organic Luxury
Minimal Luxury

Те споделят една обща тенденция – по-малко демонстративна декоративност и повече внимание към материала, пропорцията, детайла и качеството.

Quiet Luxury – Тих лукс  в интериорния дизайн

Quiet Luxury превръща сдържаността в ново определение за лукс. Естествен камък, дърво, кожа, лен, вълна и други висококачествени материали се комбинират с изчистени форми и неутрални цветове.

Това е интериор без демонстративност – елегантен, спокоен и непреходен.

От историята към Modern Heritage-Модерно наследство в интериора

Една от най-интересните тенденции днес е завръщането към историческата памет. Modern Heritage не означава да превърнем съвременния дом в музей. Напротив – старите архитектурни елементи могат да бъдат запазени, докато интериорът бъде напълно съвременен.

Оригинална буазерия може да съществува до модерен диван.Старинна врата може да бъде комбинирана със съвременно осветление. Класически паркет може да бъде поставен в интериор с минималистична кухня.

Старата архитектура не се прикрива – тя се превръща в част от историята на новия интериор.

Modern Heritage преосмисля традиционните архитектурни и декоративни елементи чрез съвременен дизайн. Естествено дърво, камък, класически мебели или винтидж предмети могат да бъдат комбинирани с модерни форми и технологии.
Особено подходящ е за жилища с архитектурна история, при които миналото и настоящето трябва да съществуват в хармония.

Organic Luxury – Органичен лукс

Organic Luxury в интериорния дизайн съчетава луксозни материали с естествени форми и природна цветова палитра. Мраморът и камъкът се комбинират с дърво, лен, вълна, кожа, керамика и ръчно изработени предмети.

Резултатът е изискан, но спокоен интериор с естествено усещане.

Contemporary Classic – Съвременна класика в интериорния дизайн

Contemporary Classic съчетава класическа архитектура със съвременен интериор.

Декоративни профили, високи врати и симетрични композиции могат да бъдат комбинирани с модерни мебели, съвременно осветление и минималистична декорация. Това е стил с история и характер, но с актуално усещане.

Modern Mediterranean – Модерен средиземноморски стил

Modern Mediterranean – Модерен средиземноморски стил

Модерният средиземноморски интериор пресъздава лекотата и естествената атмосфера на Средиземноморието чрез съвременен дизайн.

Варови мазилки, естествен камък, дърво, керамика, лен и текстуриран текстил се съчетават с изчистени мебели.

Пясъчни, кремави, топло бели, теракотени и маслинени тонове създават усещане за спокойствие и близост до природата.

Minimal Luxury – Минималистичен лукс интериорен дизайн

Minimal Luxury интериорен дизайн съчетава минимализма с усещането за висок клас.Вместо множество декоративни елементи се използват малко на брой, но висококачествени мебели и материали.

Камък, майсторско обработено дърво, метал, стъкло и текстил изграждат спокойна среда, в която всеки детайл има значение.

Italian Contemporary – Съвременен италиански стил

Съвременният италиански интериор се отличава с прецизната комбинация между архитектура, мебели, материали и осветление.
Елегантни мебели, големи меки дивани, естествен камък, дърво, метал и богати текстури създават усещане за лукс без излишна декоративност.
Особено важни са пропорциите, детайлът и качеството на изпълнение.

Modern Art Deco – Съвременно Art Deco

Modern Art Deco преосмисля геометрията, симетрията и благородните материали на Art Deco чрез съвременен дизайн.

Месинг, мрамор, тъмно дърво, стъкло, кадифе и наситени цветове могат да бъдат комбинирани с модерни мебели и изчистена архитектура.

Получава се елегантна и съвременна интерпретация на декоративната естетика на Art Deco.

Curated Interior – Кураторски интериор

Curated Interior превръща дома в лична колекция от мебели, произведения на изкуството, материали и предмети с характер.

Вместо да следва един конкретен стил, дизайнерът подбира всеки елемент според неговата форма, история, материал, цвят и емоционална стойност.

Авторски мебели, винтидж предмети, изкуство и индивидуални детайли създават интериор, който не изглежда като обзаведен по каталог, а като пространство със собствена история.

Природни и lifestyle направления

Japandi Интериорен дизайн

Japandi съчетава японския минимализъм със скандинавската функционалност и уют. Естествено дърво, лен, керамика, меки текстури и неутрални цветове създават спокойна и балансирана среда. Това е стил за хора, които търсят простота, функционалност и визуално спокойствие.

Wabi-Sabi Интериорен дизайн

Wabi-Sabi се основава на идеята за красотата на естественото, простото и несъвършеното. Ръчно изработени предмети, естествени материали, патина, неравномерни повърхности и видими следи от времето придават автентичност.
Тук несъвършенството не е недостатък, а част от характера на пространството.

Biophilic Design – Биофилен дизайн

Биофилният дизайн поставя връзката с природата в центъра на интериора.

Растения, естествена светлина, гледки към природата, дърво, камък, вода и естествени текстури могат да бъдат част от цялостната концепция.

Този подход създава по-спокойна и естествена среда и може да бъде интегриран както в жилищни, така и в обществени пространства.

Organic Modern – Органичен модерен стил

Organic Modern комбинира съвременната архитектура с естествени материали и меки, органични форми.

Извити дивани, заоблени маси, дърво, камък, лен, букле и керамика създават по-мека версия на модерния интериор.

Този стил е изчистен, но не студен; съвременен, но уютен.

Историята като палитра за съвременния дизайнер

В този смисъл историята на интериорния дизайн не е затворена поредица от стилове, които принадлежат на миналото. Тя е палитра от идеи, от която съвременният дизайнер избира и комбинира елементи според архитектурата, характера на клиента и начина му на живот.

Именно затова един съвременен интериор може да бъде едновременно класически и модерен, минималистичен и луксозен, исторически и напълно актуален.

Добрият интериор не възпроизвежда миналото. Той го разбира и превръща в съвременна среда.